Бил ли е днешен Велинград тракийски религиозен център?
Траките са населявали Българските земи от II хилядолетие преди Христа. Те са едни от най-древните култури по тези земи.
Тракийското племето беси е обитавало Чепинската котловина преди много векове. За тяхното присъствие има данни от няколко хилядолетия преди
Христа.
Оставили са огромно културно наследство тук – светилища в
гората като например – Славееви скали, Марина черква, Мачешки скали, Уличките.
Короната на всички тях е връх Острец, където се намира светилището на бог
Дионис. За него има данни от Херодот, че самият Алексаднър Македонски е
посещавал жреците на връх Острец за пророчества.
Според някои учени историци, тази мрежа от култови центрове
на бесите дава основание да се смята, че са имали обособено място в тракийската
общественост – жреци, които са поддъражали религиозния култ и духовенството.
Особеното при бесите тук е, че са изработвали специфичен за Чепинската котловина тип култова керамика. Наречена тип Цепина, защото за първи път се открива в района на крепостта Цепина.
Как сме сигурни, че тази керамика е с център Чепинската
котловина?
Ако съдим по разпространението на керамиката тип Цепина по
археологическите находки, като концнтрични кръгове, центъра (най-наситените
находища) са около днешен Велинград. Те избленяват по гъстота във Варвара,
Септември, Сърница и Гоцеделчевско. И постоянно се разсейват из Пловдивско и Беломорието.
Това означава, че е имало комуникация между тези места, но керамиката тип „Цепина“
е с произход Чепинската котловина.
Поради най-широкото си разпространение тук и представяне с
най-добри образци, тя получава името на региона –
керамика тип “Цепина”.
Цепина е било старото име на Чепинската котловина. През
османско време, понеже те нямат звука „Ч“, много от имената се трансформирали:така например от
старобългарските църен – черен, црвен – червен, Цепина – Чепино.
Интересен факт: единственото име, в което османците не успели
да наложат произношението си, било на бунтовното население от Каменица. И в
действителност в старите османски документи османците я наричат Камениче. Но
населението отказало да приеме това нагазване на автентичното произношение.
Но обратно за тази толкова интересна и специфична култува керамика.
Бил ли е Велинград тракийски обреден център?
Откритите находки са предимно фрагменти от ритуално счупени съдове. Но има и непокътнати цели съдове
– един от които е съхраняван в Исторически Музей – Велинград.
Два цялостни съда са намерени при изкопаването на основите на къща в подножието на връх Стража. По голяото количество натрошена керамика там, може да се съди, че мястото е обслужвало някакъв вид обредност.
Но, както споменахме за първи път фрагменти от тази керамика са открити в крепостта Цепина, която преди средновековна
крепост, е била място с тракийска обредност. За което свидетелстват и многото други предмети, намерени от този период.
По какво се отличава този вид керамика?
Като начало впечатление правят различните спирали, меандри, свастики и други характерни шарки, които не са
характерни за никой друг район.
Вероятно е някакъв вид писменост.
В началото са я одревнили – датирали са я V-VI век
преди христа. Тя е най-вероятно от II-III век преди Христа. При разкопките на
крепостта Цепина са открити и тракийски артефакти, а не само средновековни от
управлението на Деспот Слав.
Оказва се, че Цепина вероятно е била крепост или обредно място още през тракийско време.
Че е била средновековна няма спор, защото са намерени балерифи на Петър и Павел, които в момента са изложени в Ермитажа в Русия.
В Чепинската котловина има също и късно бронзова керамика 15-12 век преди Христа . Има я и в Гърция. Подобна керамика се среща и на остров Тасос.
Това означава че още тогава е имало културен обмен между Родопите и Беломорието. Те са с рогчета шарката Тип Цепина.
Тя, както казахме е с център тук, и избледнява на север в околностите Варвара, Неделино, долината на река Места, на изток – Смолян, север Горно тракийската низина, пазарджишко и пловдивско. Има дори един елемент в музея в Несебър. Но това не
значи, че са се изработвали там, а просто че са контактували.
Кои са най-древните култури обитавали Чепинската котловина?
Един от най-древните артефакти, намирани тук е от 4500 г. преди Христа. То е от късния неолита. Иначе има и други предмети от праисторически хора в района. Като например Слънчева поляна около Батак и Кремените. Експонатите от там сега се помещават в Националния исторически музей. В чашата на язовир Батак са открити над 40 могили от Милчев
и Сончев. Правени незадълбочени изследвания през 40-те години преди да се завири язовирът.
Бил ли е Велинград тракийски обреден център?
С оглед на факта, че тракийската култура е изчезнала преди
няколко хилядолетия, какво се е случвало можем да предполагаме по много фрагментирана и
откъслечна информация. Така че това е нещо не може да се заяви категорично.
Но е много вероятно да е така.
Интересен експонар на керамиката, намерена при местност Станиловец. Междъ Драгиново и Каменица
Интересно е как са се съхранили тракийските традиции в този
край. Повече четете тук:
