История на Ракитово

история на ракитово

Разположен в сърцето на Родопите, Ракитово е град с особена красота. Живописно извисяващите се хълмове наоколо са покрити с вечно зелени борови гори. Районът на Ракитово се слави с изключително чистия си въздух.

Макар и с не много голяма територия, Община Ракитово може да се похвали и с множество исотирчески обекти.

Ракитово е разположен в близост до Велинград в югоизточната част на Чепинската котловина.

В района на Ракитово има няколко минерални извора. Те се използват за лечението на артритни и стомашно чревно проблеми.

Климата е особено подходящ за хора с астма и белодробни проблеми.

Сред множеството природни забележителности от околността попада и уникалната пещера Лепеница, отворена за посещение от 2010 г.  В нейните около 1500 проучени метри влизат няколко галерии, в които природата е изваяла чудни пещерни форми.

Територията на община Ракитово, която е част от Чепинския край, е обитавана от най-дълбока древност. Археологическите разкопки и проучвания разкриват неолитни селища от VІІ-VІ хилядолетие преди Христа (при гр. Ракитово, с. Дорково). Останки от неолитно селище край Ракитово са открити в местността „Макаков мост“.

По-късно Западните Родопи са населявани от тракийското племе беси.

Тяхно дело са няколко крепости в района с важно стратегическо значение: в местностите “Пашино бърдо” и “Качаков чарк” край гр. Ракитово и “Алков камък” при гр. Костандово. Останки от тракийско селище и рудодобивна дейност са открити в м. „Ремово“.

При Римската асимилация на Родопите,

която се случва около 50г след Христа, те донасят нова култура, която постепенно се смесва с местната тракийска. Следи от римско присъствие на територията на общината са засвидетелствани в местността “Ремово”, където са открити и останки от римско селище, наследило по-ранното тракийско, за което споменахме вече.

Големият брой на базилики от раннохристиянската епоха (IV  -VІ в. сл. Хр.), които се срещат на територията на общината, дават основание да се приеме, че през късната античност тук е съществувало важно културно, религиозно и духовно средище, a може би и център на епископия.

Най-впечатляващ от тези храмове е ранновизантийскта базилика в м. „Николица“ (в южния край на града ). За съжаление този исторически паметник е занемарен в момента и въобще не се поддържа ответно на огромната му стойност.

Четири църкви от същия период има около близкият град Костандово, както и една от тях базиликата в крепостта “Цепина”, в която е намерена средновековен белериф на Петър и Павел. Този белериф в момента е изложен в Ермитажа.

В околностите на Ракитово се срещат множество паметници, които свидетелстват за активен живот и през средновековието. Освен прочутата крепост “Цепина” , в покрайнините на Дорково.

Малко позната частица от целата история на Ракитово е крепостта Кулата- Градот. Наричана от хронистите “чутовна” и “недостъпна, югозападно от града се намира една малко позната и все още непроучена крепост, известна като “Кулата-Градот”. За са съжаление тя е опустошена и поругана от иманярите.

Дори след последните им разкопки е разкрита средновековна църква с учудващо добре запазени стенописи. Ако не се вземат най-спешни мерки и те ще бъдат загубени. Със средновековна датировка са и укрепленията: стражевата крепост „Пелевата кула“, крепостта „Коилето“ над яз. Батак, крепостта „Калето“ над м. „Качаков чарк“ и др.

Първите християнски средища,

които възникнали в Чепинско още през късната античност, намерили приемственост и през средновековието, когато върху по-голяма част от раннохристиянските храмове били издигани църкви и манастири. Така например, на мястото на раннохристиянската базилика в м. „Николица“, през средновековието (XII – XIV в.) е бил издигнат манастир, известен като „Св. Никола“, който е разрушен по време на османските зулуми из Чепинското корито през XVII в. В 1923 г. на негово място е построен параклис, чийто стени лягат върху част от зидовете на древната базилика.

През Османско робство

Сведения за селищата в Чепинското корито от времето на турското робство, в това число и за Ракитово, черпим от турските данъчни документи. През 1516 г. в селото, известно под името Ракитовец, има 85 християнски домакинства, 3 вдовици, един неженен и 6 мюсюлмански семейства. Данъчните описи на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. показват, че Ракитово е селището с най-големи приходи за местния спахия – признак за едно голямо българско селище. 

История на Ракитово

По това време в селото е имало една джамия и една църква, като жителите му са били дърводелци, абаджии, ленари, земеделци и скотовъдци.
През Възраждането Ракитово преживява стопански и духовен разцвет. От XIX в. придобива известност като абаджийско и текстилно средище.

След разрушаването на старата църква в м. „Николица“, в селото дълго време  не е имало православен храм, поради което християните ходили да се черкуват  в с. Каменица.

След Хатихумаюна (1856 г.) – султански манифест, даващ религиозно равноправие на всички поданици в Османската империя, през 1861 г. ракитовци се сдобиват със собствена черква, на която дават името „Св. Неделя“. В изграждането ѝ участват християни и мюсюлмани.

Първото училище в Община Ракитово е основано през 1865 г., в двора на ракитовската църква „Св. Неделя“. Първи учител в него Илия Топорчев (1836-1933) от село Каменица. Голяма заслуга за образоването на ракитовци и чепинските българи има и известната българка Неделя Петкова, която се заселва в тогавашното село през 1883 година.

Часовниковата кула в Ракитово

Една от най-ярките перли в богатата история на Ракитово е Часочниковата кула. Това е и един от малкото запазени паметници, представители на възрожденската архитектура,. Построена през 1872 г. на височината Бърдо.Висока е 18,6 m. Интересна е с формата на осмоъгълник, а градежът ѝ е каменно-дървен.

Според местно предание кулата е построена от Митхад Паша в чест на красива ракитовка.

Ракитово достига връх в развитието си  през 1935 година, когато е най-големия туристически център в района. Но след отклоняването на влаковата линия Септември – Добринище, селото запада за сметка на развиващото се село Чепино Баня.

През 1963 г. Ракитово е обявено за планински климатичен курорт, през 1964 г. – за селище от градски тип, а през 1969 г. – за град. През 1977 г. става община.
Днес икономиката на Ракитово е зависима предимно от дърво-преработвателната промишленост, която е основен работодател в района.

Красивата природа е предпоставка за развитие на различни видове специализиран туризъм. На около 7 км югоизточно от града се намира курортен комплекс Цигов чарк, разположен на брега на язовир Батак.