Интересната история на баните във Велинград
исотрия на баните
Както сме говорили и в предишни статии Велинград има стародавни традиции в ползването на минералната вода, с поглед обърнат далеч в миналото.
За това сводетелства и фактът, че най-старите функциониращи минерални бани в България се намират във Велинград.
В СПА столицата са запазени седем функциониращи обществени бани, използващи минерална вода с различни лечебни свойства.
Също Велинград е градът с най-голямо разнообразие на химичния състав на водите на целия Балкански полуоствов. Има 4 находища с коренно различно химично съдържание.
Лечебно – профилактичните свойства на водите се определят от нейната минерализация и наличието на сулфатни, хидрокарбонатни, натриеви и флуорни йони, както и метасилициева киселина в колоидно състояние и сероводород.
Баните в Чепино
Както сме споменавали в тази статия Чепино – най-богатият на минерални води кварталстатия, Чепино е кварталът на Велинград с най- голям дебит на минералната вода. Водата има ниско съдържание на химичният елемент радон.
Радонова Баня
Радонова баня Тя е събирателно название за двете постройки – мъжка и женска баня.
За курорта Село Баня се знае от стари времена.
Селището е имало много имена – Първо се е казвало Баня, но понеже наоколо има и други такива села в първата половина на ХХ век то се преименувано на с. Баня Чепино, с. Чепино Баня и последно с. Чепино). Сега то е кв. Чепино на Велинград.
Много писатели са писали за лековитите води. Включително и самият Вазов в пътеписа “В недрата на Родопите”
Проф П. Мутафчиев, който публикува стар ръкопис за историята на Радонова баня в труда си „Стари градища и друмове из долината на Стряма и Тополница в Татар Пазарджишката кааза”. Това е отбелязано в ръкописа за възстановяването през 1040г. на църквата „Св. Спас” в Голямо Белово от монаха Гавраил, брат на княз Делян, който възстановява и банята в Чепино. Защото княз Делян често посещавал банята в Чепино.
За Чепино разказва и историка Христо Попконстантинов в труда му „Чепино(Едно българско краище в северозападните разклонения на Родопските планини)” написан през 1890г. Съгласно описанието му при неговото посещение тогава той е намерил две действащи бани и зидове от още една съборена баня. Баните са известни сега и като „Радонови бани”.
Тези останки се предполага че са от римско време. Такива се намират и в района на Сярна баня в Каменица, за която ще говорим по-нататък. За съжаление за разлика от Пловдив, Хисаря и други места, тук всички римски дадености са унищожени.
История на баните в Лъджене
Село Лъджене (Сега кв. Лъджене) се оформя като населено място при Османското робство. Първо са били феодални владения. Самото име най-вероятно произлиза от арабското “лъджа”, което означава топул извор. Знае се, че през Рамазан идвали ходжи от Цариград.
Съгласно Христо Попконстантинов: „Още тогава селото лятно време се е посещавало от много гости – болни и здрави от Пещерско и Пазарджишко. От 1886, след заселването на повече християни то има повече удобства за външни посетители.
Баните в него са:
Женска баня
Построена е около 17 век, за гелините на богатите османци.
Разполагала се е западния край на Лъджене на една поляна. Към днешна дата се намира в парка при Централния минерален плаж Йосиф Шнитер, при сградата на хотел Рим. Банята е четириъглена с шестъглен свод. В единия ъгъл имало оджак за варене на кафе. Преди време е била дървена и когато започнала да се руши блгодетели са я направили каменна. Изворът е на 30 м разстояние от р. Луковица и на 60 метра от сградата до която водата е докарана с водопровод. Басейните в банята са темперирани до 38-39 Сº.
През1948г. е построена съблекалнята на банята. През последните години е разширена с ново ванно отделение. Минералната вода, която се използва в банята, е хипертермална, хидрокарбонатно-силициево-натриево-флуорна.
Водата в Женска баня се прилага при лечение на възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт,
чернодробно-жлъчни, бъбречни и гинекологични заболявания и заболявания на периферната нервна система. Най-добре е да се работи по предписание на лекар.
История на баните в Лъджене
Кремъчна баня
Кремъчна баня (още позната като Мъжката баня в Лъджене) и се намира до днешния Хотел Рич. Тя е изградена в средата на ХVІІІ век и спазва традициите на турското строителство по нашите земи като характерен тип сграда. За нея преданието разказва, че е построена от някой си хаджи Якуб от село Костандово. След неуспешен опит да откара топлата вода в неговото село, построил тук тази баня.
Над входа той увековечил името си плоча с надпис на арабски език – хаджи Якуб и годината на построяването на банята – 1164 по Егира (1751 год. сл. Хр.). Понастоящем тази плоча се намира изложена в Историческия музей Велинргад.
Повече за Кремъчна баня – чети тук:
История на баните в Лъджене
Бан Вельовата баня, за краткост – Вельова баня – Намира се на края на едноименния парк на десния бряг на река Луковица. Сградата датира от 1640 година.
Легенда разказва, че някога бан Вельо, управuтел на селаmа, uмал paнu на koжama, но нukakво леченuе не му помогнало. Eднa баба го научuла дa cu npaвu бани в лоkва от eдuн топъл извор. Вельо се излеkувал u на мясmоmо на mозu извор издuгнал баня като извикал игумена Славе на манастира Св. Георги, Гергевана да освети банята. Тя и до днес носи неговото име.
Съгласно Хр. Попконстантинов: „За тези бани споменават още Захариев и Иречек.
Те се намират на запад от с.Лъджене, малко надясно от пътя. Тук има няколко минерални извора не далеч един от друг, но само на един извор, най-изобилния е била създадена баня.
До преди Освобождението било съхранено само водохранилището на на Бан Вельовата баня. След освобождението, игуменът от Баткунския манастир Св.Петър е пожелал да почете паметта на Бан Вельо. И така тогава с манастирски средства при изворите е била построена една малка сграда.
Вельова баня е ползвана и за нелегални срещи на куриерите и членовете на ВМРО с будни граждани от трите села преди Илинденското въстание.
Срещите се правели в банята, тъй като тя е в непосредствена близост на пътя за Якоруда, Разлог и Банско и се е намирала в гъст ракитак.
Мuнералнаmа водa се характеризира като натриево-сулфатно-силициево-хидрокарбонатно-флуорна с рН 9,8, температура 430С и минерализация от 335 мг/литър. Използва се за балнеолечение, без да се охлажда
Находища в Каменица
Сярна Баня
Стари краеведи я описват като банята извън селото, защото тогава била отдалечена от Каменица. Имало е стара масивна постройка в двора на сегашната Сярна баня, пред оранжериите. Разрушена е около 1925-1926г. след пускане в експлоатация настоящата Сярна баня.
Останки от римски бани и каптажи са намерени в кв. Каменица – при строителството на оранжериите при Сярна баня през 1946г. Повече за Сярна баня – в тази статия:
Интересна е историята на входната врата на банята. Ангел Пендаров (“Лукия”), който е бил близък приятел на Александър Стамболийски при една среща с него харесал вратите на Министерството на Земеделието и дълго водил преговори да му дадат една такава врата за “Сярна баня”. След като я получил я закарал с влака до Септември, а от там с файтон до село Каменица – (теснолинейката не е била построена). За съжаление тази врата е била подменена преди доста години. Но на тази снимка е коментираната врата.
Кална Баня
Банята е открита през 1937г. Името Кална баня идва от там, че по дъната на басейните имало пясък и кал, защото са били непосредствено върху самия естествен извор.
Първите сведения за банята са още от 1912г. -в книгата „Чепино 1912-1942г.” на агр. Йосиф Ковачев е описано, че между селата Каменица и Лъджене се намира естествен извор на минерална вода, върху който са построени дървени бараки ползващи се за обществена баня.
През 1934г. по инициатива на тогавашния кмет Йосиф Шнитер, започва изграждането на модерна, минерална баня с две отделения – за мъже и за жени, с два басейна.
През 70-те години на ХХ век при извършване строителни работи по обектите на „Голям плувен басейн” и „Корекция коритото на р. Луковица” – минералната вода от естествения извор изчезва. Това налага водоснабдяването на банята да става по други тръбопроводи.
История на баните във Велинград
Несъществуващи вече бани
Баня Окропа/ Укропа (Разрушена и не съществува сега) :
Съгласно Хр. Попконстантинов: „Недалеч от Сярна баня се намира банята Окропа. Водата извира колкото за един кюнк(тръба-мерна единица за дебит) и е много гореща.. Казват, че може да се свари яйце. Около извора има четириъгълна сграда. Покрива бил дървен , но след време го изгорили топилари, които идвали всяка есен да топят лен в горещата вода. Банята Окропа била притежание на помашкия род Долановци, но след като я оставили и занемарили, започнали да я стопанисват рода Сачовци. Последните осигурили поддръжката й като завещали една ливада в случай че умре цялата фамилия, от приходите на която да се поддържа банята. Вътре в банята е имало два вира(басейна)”. Днес на нейно място са оранжериите, при Сярна баня.
история на баните
Баня „Костувица” (разрушена окончателно и несъществува сега):
Съгласно Хр. Попконстантинов: „От дясната страна на р.Луковица, между женската баня в селото и Вельови бани в прохода лежат развалините от банята „Костувица”. Този изобилен и много парлив извор отстои до 150 м от Женската и на 200 от Вельова баня. И тук е запазен хавузът, тъй като е изработен от хоросан. Водата от тоя както и от другите минерални извори, толкова щедро бликаща по двете страни на Луковица е извадена да напоява ливадите. Количеството на водата е до два кюнка.Тогавашните жители са намерили банята без покрив, вследствие на което хората решили да я покрият по селски. Това решение е било в сила до Руско-турската война.”
Баня „Топилото”(Не съществува сега):
Съгласно Хр. Попконстантинов: „На тази баня са останали само основите, виждат се и седалата във вира. От един разрушен ъгъл водата изтича и се влива в дола.”
Христо Попконстантинов не е описал баните в с. Каменица. За с. Каменица и с. Драгиново часта от труда му е публикувана в друга книжка на списанието и много е вероятно тази част, която е за баните да е загубена.
Другите 2 бани са били изцяло дървени. Едната е била под КЕИ „Власа” и премахната през 1920г. На нейно место е построена пералня и оранжерии. Другата баня е Кална баня, която съществува и сега.
история на баните
„Топилата”: Намирали са се в землището на някогашната Каменска селска община под Кална баня до р. Луковица. Представлявали издълбани басейнчета на намиращите се там минерални извори. В края на петдесетте години стените им били циментирани. Покрив над тях нямало. Водата им била силно лековита и подходяща за лечение на ставни заболявания на долните крайници – ревматизъм, артрит и травми. Край тях имало забити и стърчащи често патерици на проходилите след ползването им граждани. След направения в непосредствена близост с тях сондаж изворите пресъхват.
История на баните в село Драгиново – старите му названия са с. Корово и с. Корова:
В труда на Христо Попконстантинов няма данни за наличието на бани в селото. В землището му има няколко минерални извора в коритото на Чепинска река и около нея. Има направени 4 сондажа за минерална вода, като водата от тях е с температура от 800 до 97,30С. Тук са минералните води с най висока температура в Чепинското корито.
история на баните
До средата на шестдесете години на ХХ век е имало баня на един от тези извори в полето преди селото. Банята е премахната. В момента в селото има 3 бани, които нямат самостоятелни съблекални. В двете бани в селото няма басейни. В банята извън селото има малък басейн, но той не се ползва за къпане поради много високата температура на водата в него. Минералната вода за тях е от сондажи № 2, № 5 и № 13. Химическият й състав и радиоактивността е подобна на този на находището на минерална вода в кв. Каменица.
Водата в находище Драгиново се добива от четири сондажа.
Характеризира се като хипертермална, сулфатно-натриева и силициева вода, съдържаща флуорид без санитарно-химични и микробиологични признаци на замърсяване.
Питейното използване на тази вода е силно ограничено поради високото съдържание на флуор – 9,38 мг/л. Водата оказва въздействие върху стомашно-чревния тракт, жлйчно-чернодробната и бъбречно-отделителната системи, намалява леко ацедитета на стомашния сок и стимулира кинетиката на жлъчните пътища. Притежава антивъзпалителен и детоксичен ефект поради високото съдържание на метасилициева киселина – 118 мг/л.
Питейно използване на водата. Темперира се до 35-37 градуса. Има положителен ефект при:
- Стомашно-чревни заболявания – гастрити, язвена болест, ентероколити и др.
- Жлъчно-чернодробни заболявания – жлъчно-каменна болест, хронични холестицити, холангити, холангиохепатити, хронични хепатити, дискинезии на жлъчните пътища и др.
- Бъбречно-урологични заболявания – хронични пиелонефрити, хронични цистити, нефролитиаза, уролитиаза, състояние след литотрипсия и др.
- Заболявания на ендокринната система – подагра, затлъстяване, диабет и др.
Поради високото съдържание на флуор е препоръчително питейното лечение да се провежда по лекарско предписание, не по дълго от 15-20 дни два, три пъти в годината при строго спазване на дозировките
Инхалационно лечение се прилага при лечение на хронични неспецифични заболявания на горните и долните дихателни пътища.
Външно използване на водата за балнеолечение и профилактика. Темперира се до 33-35 градуса. Използва се при следните заболявания:
1 Дегенеративни и възпалителни ставни заболявания – артрозоартрити, спондилартрити, коксартрози, ревматоидни артрити и др.
2 Заболявания на периферната нервна система – дископатии, радикулити, плексити, полирадикулоневрити и др.
3 Ортопедични заболявания – за раздвижване на посттравматични и постоперативни състояния
4 . Гинекологични заболявания –хронични неспецифични аднексити, параметриди и др
5 Дерматологични заболявания – хронични неспецифични дерматити, псориазис и др.
Противопоказания за външна употреба – специфични заболявания, инфекциозни заболявания, заболявания в активен стадий и декомпенсирана функция на органи и системи, онкологични заболявания, епилепсия, ХИБС – ритъмни нарушения.
