Света Петка

Света Петка е малко село, край Велинград, разположено в живописен планински район с надморска височина 1100-1300.м.

Намира се на 13к.м от Велинград, западно от панорамния път за Юндола. Селото се състои от един център – Света Петка – едно по-голямо селище – Пашово и 11 махали, разпилени високо по склоновете на планината. Някои от тях са накацали по високо оголени била, от двете страни на Люта река. Други са се приютили в долини, запазени от северните ветрове. Към селото се числят махалите Алендарово, Кандови, Юмерова махала и други.

Тук има административен център. Има и училище.

История на Света Петка

Самото име на селото говори за българския му произход. Вероятно името е получено от наименованието на черква или манастир “Света Петка” положен в района. След помохамеданчването през далечната 1666г. е разрушен. Но наименованието на местността е останало. След Освобождението е започнало гонение срещу приелите мюсюлманската вяра и те създават малки фамилни махали в горите. В течение на десетилетията те се разрастват и в момента са стигнали статута на села.

Не е бил лек живота на тези хора в миналото. До 1944 година жилищата им са били изцяло дървени колиби, покрити с прогнили дъски или каменни плочи. Почернели и грохнали от времето. Колибите били и зидани от камък кирпичи. Обикновено с 2 помещения на самата земя и с малки прозорчета. Липсвала елементарна медицинска помощ. За водопроводи и електрическо осветление въобще не може да се говори. За просвета не се е и мислело – нямало нито един младеж със средно образование. Повече разказва Манол Чолев:

“Идването на социализма тук означава истинска революция за бита на културата! Рухнаха старите колиби. Не остана дори един музеен експонат. Днес хората живеят в прилични жилища. Изникнаха редица обществени сгради, построи се кооперативен дом с магазини, обществена фурна и училище. След 44-та година всички махали в коритото се електрифицираха и почти всеки дом има телевизор. Автомобилни пътища свързват Юндола и Велинград със Света Петка.”