Залесяването на Велинград

Залесяването на Велинград – история, интересни факти и днешно състояние
Как беше залесен Велинград?
Гората в заобикалящите ридове около Велинград е била подложена на много злоупотреби през вековете. През 17в., когато Османската империя започва да губи позиции по островите в Егейско море, започва усилено корабостроене. На нуждите на корабостроенето перфектно се е впислава смолистата дървесина на черния бор, който преобладава около Велинград.
След това при строенето на железопътната мрежа в района, черният бор също е биз безсъвестно изсичан.
И така до 5 февруари 1948 г. селата Каменица, Чепино и Лъджене изглеждат като типични български села. С кални улици, без канализация, с дървени огради и стопански дворове.
Както често се случва в обезлесени склонове, хората често страдат от две бедствия – наводнения или безводие.
Причината са това е, че гората има противоерозионна дейност. И при дъждове короните на дърветата задържат и освобождават постепенно водата, което помага за по-добро усвояване от почвата. А с кореновите си системи ограничават движенията на почвата и предпазват от свлачища.
С обединението им започва процесът на превръщане на Велинград в модерен град и курорт. Тази промяна включва не само благоустройствени дейности, но и изграждането на зеления пояс на Велинград – инициатива на местните партийни и държавни ръководители.

Залесяването на Алабак, Стража и Чепинския балкан започва в изпълнение на МП от 9 март 1955 г., когато горското стопанство изготвя проект за озеленяване на града.

Най-точно границите на този природен щит обхващат местностите Чолаков чучур, Нежовица, Дамянови скали, Баба и Дядо, Санаториума. Както и склоновете до Катерево дере, Анезица, Стража и други. Общата площ на зеления пояс е около 4000 декара, включваща 3500 дка от горския фонд и 500 дка пустеещи земи.
Масово участие на велинградчани в залесяването
Изключителна заслуга за изграждането на зеления пояс на Велинград има доброволният труд на местните жители. В продължение на три години, по време на Седмицата на гората, хиляди хора работят неуморно, като отработват над 80 000 безплатни трудодни. Всички предприятия, училища и учреждения организират свои бригади за залесяване.
Същинската работа по засаждането на дърветата се извършва от лесокултурните бригади на горското стопанство. Жените от Чепино, Каменица и Драгиново с майчина грижа засаждат и отглеждат хилядите фиданки, които с времето се превръщат в гъсти гори, оформящи зеления венец около града.
През 1966 г. проведеното в града съвещание под ръководството на Лъчезар Аврамов, зам.-председател на Министерския съвет, води до ново разширение и утвърждаване на зеления пояс на Велинград. Държавата осигурява средства за окончателното завършване на залесителните мероприятия.
Днешното състояние на зеления пояс на Велинград
Днес Велинград е известен в цял свят със своята природа, минерални извори и СПА туризъм. Но за съжаление, с времето залесените части на Велинград е подложен на множество набези. В райони като Анезица и Стража гората е унищожена от незаконна сеч. Дендрариумът, създаден с много усилия, е напълно разграбен – оградите, колоните, вратите и скамейките са изчезнали.
През последните години Седмицата на гората преминава без публичност и обществена ангажираност, в контраст с масовото участие в миналото. Забравя се, че горите са едно от най-големите национални богатства на България, осигуряващи чист въздух, вода, прохлада и вдъхновение за поколения наред.
Историята на залесяването на Велинград е пример за това как общите усилия могат да променят един град завинаги. За да се запази този природен дар за бъдещите поколения, е необходимо съзнание, грижа и отговорност от всички нас. Опазването на зелените територии трябва да бъде приоритет, защото без тях Велинград няма да бъде същият.
Интересен факт…
Поради неисвестна причина гората над езерото Клептуза е останала непокътната през вековете. Сега това е и най-старата естествена гора около Велинград. Днес е част от Защитена местност Клептуза.
