Вельова баня във Велинград

Вельова баня

Вельова баня е една от седемте обществени бани във Велинград. Намира се на края на едноименния парк на десния бряг на река Луковица. Сградата датира от 1640 година.

История на Вельова баня

Легенда разказва, че някога бан Вельо, управuтел на селаmа, uмал paнu на koжama, но нukakво леченuе не му помогнало. Eднa баба го научuла дa cu npaвu бани в лоkва от eдuн топъл извор. Вельо се излеkувал u на мясmоmо на mозu извор издuгнал баня като извикал игумена Славе на манастира Св. Георги, Гергевана да освети банята. Тя и до днес носи неговото име.

Съгласно Хр. Попконстантинов: „За тези бани споменават още Захариев и Иречек.

“Те се намират на запад от с.Лъджене, малко надясно от пътя. Тук има няколко минерални извора не далеч един от друг, но само на един извор, най-изобилния е била създадена баня.

До преди Освобождението било съхранено само водохранилището на на Бан Вельовата баня. След освобождението, игуменът от Баткунския манастир Св.Петър е пожелал да почете паметта на Бан Вельо. И така тогава с манастирски средства при изворите е била построена една малка сграда, насред триъгълна зелена прелестна полянка, покрай която растат млади върби, лески и други дървета. Къпалнята или както тука казват, хавуза(басейна) на тая баня е 2,5 метра дълъг, толкова широк и 75 с.м. дълбок. На 15-20 крачки на запад и към изток от сградата има още едно малко топло изворче и вероятно затова тази местност е наречена от населението Вельови бани. Количеството на водата е 2 кюнка(„тръба” – мерна единица за дебит).”

Вельова баня е ползвана и за нелегални срещи на куриерите и членовете на ВМРО с будни граждани от трите села преди Илинденското въстание.

Срещите се правели в банята, тъй като тя е в непосредствена близост на пътя за Якоруда, Разлог и Банско и се е намирала в гъст ракитак.

През 1926 г. е пусната отремонтираната и преустроена Вельова баня от Иван Готуранов. Построени са две отделения за къпане и вани. Съблекалните са двуетажни. Захранването с минерална вода на двата басейна и коритата става от извор намиращ се под двата басейна, като водата му се разпределя равномерно по самотек в двата басейна и коритата в двете отделения.

Състав и предназначение на водата.

Мuнералнаmа водa се характеризира като натриево-сулфатно-силициево-хидрокарбонатно-флуорна с рН 9,8, температура 43⁰С и минерализация от 335 мг/литър. Използва се за балнеолечение, без да се охлажда

Вельова баня днес

През 2005 г. банята е била затворена, но “под натиска и с подкрепата на велинградчани, сформирали Граждански инициативен комитет за спасяване на Вельова баня” СБР-НК започва ремонт със събраните от дарения средства. Ремонтиран е покривът (за съжаление променен от оригиналния проект), подменена е и частично дограмата (отново без да се придържат към оригинала) и банята отваря врати за посетители през 2008 г.

Собственик е СБР-НК “Специализирани болници за рехабилитация-Национален комплекс” ЕАД .

Въпреки, че го заслужава, сградата на банята вече не може да бъде категоризирана и съхранявана като архитектурен паметник на културата, поради множеството неадекватни вмешателства по фасадата й.

И тегашната сграда на Вельова баня за съжаление е оставена на доизживяване.